Обичам есента. Златна, топла, пъстра ми е, точно като мен. Мек килим от паднали листа, кестени, търкалящи се по тротоара, хубаво червено вино, пухкавото одеало и любима книга. Това е есента за мен. Замирисва ми на тиква и канела, пресни орехи и билков чай със липов мед. Да, уютна е и щедра с плодовете, с цветовете, с ароматите си…Есента…

Но с тиквата се случват чудеса…и не говоря за онази история на Пепеляшка и колесницата й… за онези чудеса, когато готвя Аз ще става дума. Обичам да го правя ритуално, все едно забърквам магически отвари в приказната сценография на моята кухня. Ох, това от Пепеляшка ли е пак?!…Не, моя си история! Без стриктно спазвани рецепти или правила, импровизирам, следвам интуицията си и се доверявам на сетивата си на истински ценител на кулинарните наслади.
Замислям се за това какво ми се иска да извадя от фурната накрая и си го представям някак – стъпка по стъпка, продукт след продукт как да се случи наистина.
Така забърках и този приказен тиквен пай или сладкиш, както искате го наречете, но да знаете, прекрасен е и много здравословен. Щом Дева Ви го казва, вярвайте!

Та…Ето Ви рецептата:
В голяма купа (номер 1) разбърквате 1 чаена чаша фини овесени ядки с 1/2 ч.чаша брашно от овес и още 1/2 ч.чаша брашно от елда. Добавяте 3-4 с.л. ароматен билков мед, 1/2 чаена чаша кафява захар, 7-8 пресни фурми (обезкостени, моля) 🙂 , 4 с.л. шипка на прах, 1 с.л. канела, 1/2 чаена чаша соево мляко и 1/2 ч.чаша сусамово масло.
В друг съд (номер 2) рендосвате около 300гр. тиква и една голяма слънчево-жълта ябълка. Добавяте им 1/2 ч.чаша кафява захар, 1/2 ч.чаша слънчогледово олио, по 1/2 ч.чаша от овесеното брашно и брашното от елда, 3-4 с.л канела, 1/2 ч.чаша овесено мляко, 1/2 ч.чаша десертно вино (за предпочитане Марсала) и шепа орехови ядки.
Специалните ,”накъдрени” по края кръгли тавички за печене на сладкиши са предпочитаният съд при тази рецепта, но можете да му се насладите и без “драпериите” по окръжността. Важно е съдът да не е твърде дълбок. Намазвате го със сусамовото масло или слънчогледовото олио, “напудряте” хубаво с брашно от елда или овес и полагате внимателно сместа от купа номер 1. Тя трябва да покрие стените и дъното на съда и в нея да “полегне” сместта от купа номер 2.
В предварително загрята на 160-180 градуса фурна печем сладкиша около 30-35 мин.
Изваждаме го и го оставяме да изстине. Тази част е най-трудната, признавам, защото вече целият квартал ухае на вкусния десерт и въздържанието е изпитание. Ако отделно изпечете няколко парченца от тиквата с малко кафява захар и канела, ще можете да го декорирате – за пълна естетическа наслада при сервирането.
Консумирайте го с чай или кафе сутрин или с чаша хубаво червено вино вечер… Както изберете. Приказен и ароматен… като есента 🙂